Taка започна нашата приказка…

Между планините Сакар и Странджа се простира земя с нежно извиващи се хълмове и криволичещи рекички. Тук някога растяла древна дъбова гора. 

През вековете хората забравили как някога са живеели в хармония с гората, получавали са от нея защита, подслон, плодове, любували са се на  съзвучието в промяната и растежа ѝ.

Бавно и постепенно гората била отсичана, докато почти изцяло я изместили полета за отглеждане на зърно; машини идвали да копаят, пръскат, режат и техният грохот се чувал и денем, и нощем.

Бавно оркестърът на живота затихнал, реките пресъхнали, земята лежала гола, напукана, безпомощна… В очакване…

Докато едва доловим шепот се чул в тъмнината… и отекнал в спящите сърца на мнозина…

Нека си спомним …
Нека обичаме отново …
Нека заедно създаваме светлото бъдеще в тази пуста, но обещаваща земя.

И ето че някак ние чухме този призив, някак се озовахме тук. Заедно. И примижавайки от слънцето, гледахме как прекрасната гора изниква отново.

Когато шепотът се усили и стана по-ясен, а песента – по-разбираема, ние започнахме да си спомняме…

Как да докосваме земята с любящи ръце, как да се отнасяме към себе си и един към друг с търпение и съчувствие, да бъдем смели и всеотдайни.

Осъзнавайки, че сме онези смирени градинари, засяващи семената на райската градина на земята, която ще подкрепи и подхрани идните поколения. Засаждаме здрави и силни дървета, за да помним и приветстваме нашите предци.

Ето че започваме да се събираме все повече и повече семейства и всяко бродира с ярка красота своята част от живия гоблен…

С дървета, билки и цветя, с езерца и фонтанчета, с лъкатушещи пътечки и устойчиви пътища. С места за отдих и почивка сред сенките на плодови дръвчета, нежната песен на птички и веселия детски смях.

С къщи от естествени материали, с живи беседки, сгушени в благоуханна зеленина, с виещи се стени и спираловидни покриви, със слънчева светлина, искряща през малки цветни прозорчета и сламени покриви, заобиколени от цветя и жужащи пчели…

С места за срещи и разговори на тишина и спокойствие – пеещи, танцуващи, учещи се, създаващи и размишляващи. За да излекуваме живота си, да споделяме и израстваме, да приветстваме новите души – млади и стари.