Между планините Сакар и Странджа се простира земя с нежно извиващи се хълмове и криволичещи рекички. Тук някога растяла древна дъбова гора. През вековете хората забравили как някога са живеели в хармония с гората, получавали са от нея защита, подслон, плодове, любували са се на съзвучието в промяната и растежа ѝ.
